СПАРТАК
(Христо Шопов в ролята на Меценас)
ОРИГИНАЛНО ЗАГЛАВИЕ: Spartacus (TВ).
ГОДИНА: 2004.
РЕЖИСЬОР: Робърт Дорнхелм.
С УЧАСТИЕТО НА: Горан Вишнич, Алън Бейтс, Ангъс Макфайдън, Рона Митра, Христо Шопов, Ян МакНийс, Рос Кемп, Бен Крос, Пол Кинман, Пол Телфер, Крис Джарман, Джорджина Риланс и Стюарт Бънс.
ПРOДУЦEНТ: Тед Курдила.
СЦEНAРИСТ: Хауърд Фаст и Робърт Шенкан.
MУЗИКA: Ранди Милър.
ВРЕМЕТРАЕНЕ: 166 минути (177' Разширена версия).
ДЪРЖАВА: САЩ.
ЖАНР: Исторически | Екшън | Драма.
СЪДЪРЖАНИЕ:
 |
 |
 |
Седемдесет и втора година сл. Христа.
Осъден от дете да прекара остатъка от дните си без да познае свободата, работейки в една каменна мина в суровите египетски пустини, тракийският роб Спартак, след едно смело начинание да защити друг роб, е осъден на разпъване на кръст.
Точно в момента на качването му на кръста, той е купен от Лентуло Батиато, собственик на училище за гладиатори в Рим. Там Спартак се научава да се бие и се запознава с други роби със същата съдба, сред тях е и младата галка Вариния, в която той се влюбва.
Скоро си проличават таланта му на добър боец на арената на амфитеатъра в Капуа, където Батиато организира игри в чест на Меценас (Христо Шопов), висш легионер, на когото той дължи няколко услуги.
Меценас забелязва смелостта на Спартак при сблъсъците му с други гладиатори и в края на спектакъла запазва живота му с характерния за римските игри жест.
Времето минава, докато един ден тракиецът, развълнуван от предизвикателството и ученията на един етиопски боец, Драба, оглавява робски бунт, който в крайна сметка ще застраши статус кво, достойнството и сигурността на Рим. Всъщност силното сътресение от предизвикателството, което Спартак отправя към Римската Република в името на свободата, ще бъде помнено дълги години.
Когато Батиато научава за възстанието, той моли за помощ Меценас, за да успее да залови чрез неговите легионери бунтовния тракийски гладиатор.
Докато Спартак повишава безпокойството на генералите, полтиците и римския Сенат, той си създава и един могъщ враг: Марко Лисинио Красо, богат патриции обзет от силно желание да смаже бунта на роба и да спечели популярност и уважение сред сенаторите и римския народ, което превръща ситуацията във въпрос на лична чест. Не всички сенатори, обаче, ще бъдат съгласни с намеренията на Красо.
* БЕЛЕЖКА: Въпреки, че тази версия на Спартак се отличава с известна свобода при интерпретацията на реалните факти, може да се каже, че е по-достоверна от версията от 1960.
ВИЖТE ОЩE:
ВИДЕО:
Връзки HRISTOSHOPOV.com