Биографични данни на Христо Шопов
Христо Наумов Шопов е роден в София (България) на четвърти януари 1964 година.
Принадлежи към семейство, в което поколения наред е градена истинска династия от актъори. Баща му е дълбоко уважавания и известен български актъор Наум Шопов, изиграл главната роля в голям брой филми и театрални творби. Майка му, Невена Симеонова, както и сестра му Лиза Шопова, също са актриси. Дядо му е основател на театъра в Стара Загора, а баба му, Мара, е забележителна актриса. Съпругата на Христо, Мариана Станишева, освен че проявява таланта си в света на киното и спектакъла, е и кастинг директор.
При такава обстановка и семейна традиция в света на спектакъла, Христо Шопов учи драматургия и сценично изкуство в престижната Национална Академия за Театрално и Филмово Изкуство в София (НАТФИЗ).
През 1981, едва 17 годишен, той прави своя дебют в киното с „Дишай, човече!”, където партнира с майка си.
Още като студент прави първите си стъпки в игралния свят и започва да показва устойчивостта на своя талант чрез превъплъщенията си на сцената на театър София и първите си стъпки в киното. Сред тях е филмът „За госпожицата и нейната мъжка компания”, знак за високата оценка, отредена на Христо в близкото бъдеще като професионален актъор.
През 1988 година, докато е в четвърти курс, Иван Андонов, кино директор с когото ше продължи да работи в бъдеще, го избира сред богат кастинг за изпълнение на главната роля във филм, превърнал се в истински култова творба в България: „Вчера”.
Във „Вчера”, чрез смела и оригинална игра, Христо обезсмъртява младежа Иван, храбър и благороден ученик-бунтар, един от онези герои, които оставят следа в българската кинематография.
От този момент нататък, Христо се превръща в един от най-известните актъори в България и има късмета да бъде главно действащо лице във филми като „Маргарит и Маргарита”, „Индиански игри”, „Любовното лято на един льохман”, „Очите плачат различно” и други. По-голямата част от тях жънат голям успех и, отличени с всепризнати награди, остават като незабравими творби в киноисторията на балканската държава. По това време Христо Шопов продължава да затвърждава солидната си подготовка като актъор, благодарение на усърдна работа на живо в театралните постановки. Сред тях са „Скок в леглото” (1992) или „Контракт” (1992), където партнира с баща си на сцената.
В творческата история на Христо Шопов деветдесетте години са синоним на значителен брой интерпртации в кино и телевизионни творби с национален отпечатък („Кръговрат”, „Нощта на самодивите”, „Трафик”…), като в голяма част от тях той играе главната роля. Важно е да се отбележи и че по това време започва да се споменава неговото име сред тези на европейските актъори, взели участие в международни продукции („Berlin 39”, „Annata di pregio”, „Дон Кихот се завръща”). В началото появата му в продукции, различни от тези за българския екран са спорадични, но с настъпването на XXI век, присъствието му в американски или европейски филми може да бъде определено като обичайно („Сивата зона”, „Смърт, измама и съдба на борда на Ориент Експрес”, „Пехотинци”, „Удобна мишена”, „Аз съм Дейвид”, и т.н…). Тези нови очаквания за работа извън границите на родната страна обаче, съвсем не стават причина за пренебрегване на участието в български продукции, характеризирано винаги с раздвижена интерпретацията. В доказателство на това са и заглавия като „Коледата е възможна” (2001- заради участието си в този филм той получава Награда на Съюза на артистите на XXVI международен кино фестивал Златна ракла), „Най-важните неща” (2001), „Следвай ме” (2003) или „Славата на България” (2003).
Ако трябваше да избираме повратния момент в кариерата на Христо, без съмнение би трябвало да насочим вниманието си към 2003 година, когато му е предоставена огромна възможност. Режисъорът Мел Гибсън го избира да превъплъти Пилат Понтийски в изключително известния филм „Страстите Христови”. От този момент насетне от известен актъор с лице, познато главно на българско и европейско ниво, Христо се превръща в признат в целия свят актъор. В „Страстите Христови” той представя майсторска игра, въплъщавайки римския префект, принуден да осъди Иисус. Доказателство за тази уникална интерпретация е наградата за най-добър актъор от Филмовия Фестивал в Иркутск през 2004 година, присъдена му именно заради превъплъщението на Пилат.
При тези висини, вече никой не се съмнява в способностите на Христо Шопов да се справи победоносно с каквато и да е роля, която му бъде поставена: герой или злодей, в драма, комедия или екшън....приносът му пред камерата е гарантиран.
През последните години той играе главната роля в големи телевизионни и кино продукции, голяма част от тях европейски: „Карол. Човекът, който стана папа” от Джакомo Батиато, където по най-добрия начин влиза в образа на политика Юлиян Кордек; „Чифликът на чучулигите”, режисирана от братя Тавиани; „Представление под команда”; „Барбароса”; отличеният с много награди „Love.net” -блокбъстър за 2011-; „Генерал Дела Ровере”, и пр.
На Филмовия фестивал на Югоизточна Европа (South–East European Film Festival 15.05.2012), Христо Шопов получи награда за най-добър актьор за ролята си на доктор Филип Богатев във филма „Love.net”.
В обобщение резултатът от малко повече от 20 години актъорска кариера на Христо Шопов са повече от 60 филма само до момента. И всичко това, без дори да споменаваме театралните постановки и работата му в други културни сфери.
Успехът на един актъор категорично не е плод единствено на талант и късмет. Нужни са смелост, борбен дух, инстинкт за възползване от възможностите, търпение, саможертва, проява на характер пред несгодите, умението да бъдеш на правилното място в точното време и, естествено, постоянство.
Христо Шопов съумява интелигентно да съчетае всеки един от тези елементи и да ги управлява чрез таланта си, за да се издигне заслужено до един от най-добрите по настоящем актъори в Европа.
През 2013 ще видим по екраните наистина значителен брой филми на Христо. Някои от тези заглавия са: „Барабас”, „Дървото на живота”, „Убежището”, „Досието Петров”, „Четвърта власт”...